Актрисата Веси Господинова: „Аз и единствено аз мога да се вкарам в страшна дупка, да усетя дъното, да копая дъното и сама да се изтласкам нагоре“

С огромно удоволствие днес ви представям една жена, майка, актриса, вдъхновител – Веселина Господинова. Имах щастието да присъствам на една нейна мотивационна презентация и разбрах, че има много какво да даде на хората. Още първия път, когато я видях, ме впечатли присъствието й, енергията й, отдадеността й към това, което прави. Особено присъствието й струи във фотографиите, които направихме заедно. Насладете им се , както и на краткото интервю, което записахме специално за вас!

IMG_3580 copy

Здравей, Веси. Би ли се представила с няколко думи на аудиторията ни?
Казвам се Веселина Господинова. От една година вътрешното ми усещане е да се представям като Веси Господинова. Четвърто поколение съм актриса и това не ми позволи да осъществя детската си мечта да стана сърдечен хирург. Разбира се, завърших НАТФИЗ. Имам една друга моя много голяма страст, която води моето вдъхновение нагоре и напред, и това е телевизията. Повече от 10 години съм минала през всички нива на телевизионна машина, от най-ниското – от репортер в сутрешния блок и стигнах до автор и водещ на предаване за култура – „От другата стана“. Също така имам една много голяма моя мечта, да стана професионален обучител на хората от различни професии, да ги провокирам и да ги карам да се изразяват по-добре, защото усещам потенциала на всеки, когато го видя и се докосвам до него и така го провокирам да бъде, да презентира и да представи по-добре себе си пред другите. И така направих няколко успешни презентации, една от които е мотивиращата презентация „Овладей себе си, завладей другите“, в която правя точно това – провокирам хората.

IMG_3552 copy

А какво обичаше да правиш като дете?
Като дете съм прекарала цялото си детство в Театър „София“ и в Сатиричния театър. Всички постановки съм изгледала като дете. Баща ми беше актьор 15 години в Театър „София“, майка ми беше драматург в Сатиричния Театър. Аз съм израснала в гримьорните, израснала съм в перукерните. Виждала съм как се изгражда един образ. Никога няма да забравя Тодор Колев от „Човекоядката“ и как той от един около 45-годишен мъж се преобразяваше в един възрастен дядо, какъвто е неговия персонаж в пиесата „Човекоядката“ на Иван Радоев. И това може би се е запечатало като един от най-съкровените ми и най-светли спомени от детството – гримьорната и преобразяването на хората в други.

IMG_3517 copy

Можеш ли да кажеш, че децата от малки проявяват талантите си?
Абсолютно! И то най-вече моите деца (смее се). Шегувам се, разбира се. Разбира се, генът няма как да не повлияе върху проявлението на талантите на всеки един човек. Но предпоставяйки една среда, в която ти би искала да се развива твоето дете или всяка една майка съм сигурна, че има инстинкти как да надуши и насочи своето дете в правилната посока. Така аз имах щастието да се оттам на инстинкта си и на интуицията си и да усетя таланта на моя син да свири на флейта. Това, че аз съм актриса и съм от такова семейство, надявам се не ми поставя граници, защото например виждам невероятния талант в областта на спорта в моята дъщеря. Т.е. опитвам се да постъпвам към тях като към различни личности и не ги бутам нищо да правят, а просто се опитвам да развиват техните качества. Въпроса е да ги видите. Всяка една майка може да го види това в нейното дете. Стига да иска, сигурна съм.

IMG_3503 copy

Така е. Какво те вдъхновява?
Аз сама се вдъхновявам. Единствено и само (смее се). Разбира се, не, не се шегувам. Аз и единствено аз мога да се вкарам в страшна дупка, да усетя дъното, да копая дъното. Имала съм такива моменти и мога единствено и само сама да се изтласкам нагоре. Решавам в какво да бъда вдъхновена. Имала съм период, в които съм била отдадена на театъра. Имала съм период, в който съм била отдадена на телевизията. Но сега много искам да се вдъхновя да бъда все по-грижовна майка. Нищо друго не ми липсва.

IMG_3518 copy

 

А имаш ли моменти, в които не искаш да правиш това, което правиш, въпреки че обичаш работата си?
Не, Слава на Бога. Никога не ми се е случвало това. И това е един личен мой избор, който се отразява на хората, които ме заобикалят – от моите приятели до моя съпруг, който има огромно влияние и ми оказвал наистина страхотна подкрепа да правя това, което искам.
Ще ви разкажа един случай. Като се издържах като студентка в НАТФИЗ, правих промоция на различни големи брандове и големи фирми. И там научих на едно обучение нещо – че когато облечеш униформата на определения бранд, на определената фирма, ти вече го представяш пред другите. И това беше за мен един много голям урок и точно в този момент, когато го осъзнах това на това обучение, аз реших, че повече нищо няма да правя, което не искам да правя в този живот и до този момент, вече съм на 38 години, не ми се е случвало да правя нещо, което не искам.

IMG_3490 copy

Какво е за теб изобилието?
Изобилието за мен е, колкото и прозаично да звучи, това е храната. Защото аз съм зодия Телец, родена съм на 13 май (смее се). И страшно много обичам да ям. Когато ми кажем изобилие, аз си представям чепки с грозде, плодове с хубава храна. Не, наистина, не се шегувам. Така мисля (смее се).

Според теб кой е преломния момент, в който изобилието започва да се проявява в живота на човек?
Когато ти решиш. Когато ти решиш да отвориш стаята на изобилието, изобилието идва при теб. Когато ти решиш да отвориш стаята на изобилието, тя е някъде там в твоя живот. Трябва ти да решиш да я отвориш.

Как да я отвориш? По какъв начин?
Ти да решиш, че си готов за изобилието, което вече ти е предпоставено от Бога, от съдбата. Ти го имаш. Тази стая на изобилието, ти я имаш някъде в своя дом. Ти си твоя дом. В твоя дом, ти имаш стая на изобилие. Ако не усещаш в момента това изобилие, просто се опитай да отвориш тази врата и то ще те залее.

IMG_3542 copy

А имаш ли навици или ритуали, които те приближават към успеха?
Това са контактите с моите приятелки. Това е реалния ми контакт с успеха. Когато с радвам, когато ги наблюдавам как се развиват и когато осъзнавам през какво са преминали, за да стигнат до този успех. Това е моя ритуал. Наблюдавам хората. Аз съм един крадец на образи (смее се).

Ти си завършила НАТФИЗ. Мислиш ли, че образованието ни прави по-добри в професията ни?
Аз съм много консервативна относно образованието. Смятам, че то е много важно. Академичното особено в България е на доста добро ниво. Имам предразсъдъци към хора, които не са завършили НАТФИЗ и които нямат образование в нашата сфера и се опитват да изместят доста добре образовани хора. Това ме гневи в нашето общество и в нашата среда, в нашата гилдия, че започват манекенки, певици и хора от различни професии да смятат, че могат вършат нещо, за което ние сме отделили повече от пет години от живота си.

Какво е отношението ти към храната?

Ще ви кажа, имам една много добра приятелка, актрисата Анна Петрова. Тя като разбра, че съм бременна ми каза следното: „На дете едно ядене, два пъти не се дава“. И така съм отгледала и двете си деца. Готвя три пъти на ден, имам градина. Произвеждам доколкото мога по-голямата част от продуктите и това за мен е страшно важно. Пак казвам, че съм зодия Телец и съм много свързана с природата. Храната за мен е сила и живот.

Как се отнасяш към трудностите и провалите? Би ли ни разказала някаква история в тази връзка, например.
Както казах, аз живея с усещането, че съм целуната по челото от Господ, само защото съм се родила в това семейство и защото съм избрала да бъда това, което съм. И пак казвам, аз сама си се вкарвам в провали, сама си се вкарвам в успехи, неуспехи, сама се вдъхновявам. Това е една такава роля, която сама съм си отредила и съм приела в живота си. Не знам колко е добре, колко е зле. Това е положението. Това съм аз!

IMG_3560 copy

В какви пиеси обичаш да играеш?
Това е един такъв въпрос, много сложен. В момента в България нивото на театралната култура, както от тези, които я правят, така и от тези, които я гледат, според мен е на едно от най-ниските си нива, от създаването на българския театър по време на Възрождението. Нивото е адски ниско, има пощипвания, пошляпвания, излишни ниски енергии, с които се занимава театъра, за да разсмива своята публика. Аз в такива проекти не участвам! Последния проект, по който участвах е документален театър, вербатим-театър, нещо което се прави за първи път в България. Аз съм една от първите, които разказа своята лична история пред публика в Червената къща. Този проект, преди няколко седмици приключи. И това със споделянето, с безкрайната искреност на актьора също имам едни огромни съмнения, дали и хората и публиката имат готовността и са готови изобщо да чуят това. Затова този въпрос по-скоро бих го подминала.

Има ли роля, за която мечтаеш?
Винаги съм искала да бъда Жулиета.

IMG_3588 copy

Какво би ни казала за финал?
Обичайте се!

Благодаря за искреността и отделеното време, Веси 

Бих искала да благодаря и на боуен терапевта Виолета Кузмова, собственик на Студио за Боуен терапия и Реджуванс-естествен лифтинг за лице за съдействието, напътствията и положителната енергия по време на фотосесията и интервюто, тъй като бяхме на нейна територия.

Повече за Вили може да научите тук:

https://www.facebook.com/viboaspect/                

http://viboaspect.com/

Успех, дами!