За магията на Коледа и Новогодишните цели

Усещате ли магията на Коледа? Успявате ли да почувствате това време като специално, вълшебно, приказно, макар и да не вярвате в белобрадия старец? Изпълнявате ли мисията на Коледа да станете по-добри? Постигате ли целите, които си поставяте за всяка следваща година? Предприемате ли положителни промени за себе си или те започват с новата седмица, новият месец, новата година?

За съжаление, в България празниците се свързват най-вече с празничната трапеза – както казват по български – ядене и пиене. Аз водя обран и здравословен начин на живот и не пия, не са малко групите храни, които не накусвам. И като жена, всеки празник го усещам като.. работа. Да приготвиш обилната трапеза за празника е не малко натоварване. Дори и да има някаква помощ от семейството, главната тежест пада върху плещите на жената. А празниците не били трябвало да са време за разтоварване, почивка, удоволствие? Особено като се има предвид що за начин на живот водим и стресът, който натрупваме ежедневно. В цялата ситуация къде остава магията на Коледа? А желанието да станем по-добри не остава ли на заден план? А добротата не е ли добродетел, която да изповядваме 365 дни в годината, а не само на Коледа?

_mg_6887

Ще ви разкажа, как успях да приповдигна настроението си предколедно тази година. Още от миналата година имах желанието на направя коледни снимки на дъщеря ми. След пристигането на студийната ми техника, вече нищо не можеше да ме спре. Подготвихме семпли коледни декори, които трябваше да сглобим, украсим, подредим. Детският смях, жизнерадостност и енергичност, сътворяването на нещо мое, бяха предпоставка за забавление и положителни емоции. Когато сме вътрешно неудовлетворени и вървим по път, който не е нашият, няма празник, нито подарък който да ни накара да се чувстваме добре. Да проявим творчество и да дадем нещо от себе си е достатъчно, за да усетим магията на празника. Голяма част от нас сме унесени в изпълняването на ежедневни задачи и малките неща остават на заден план. А в тях е магията. Но ако спрем и се запитаме как можем да проявим творчество и да зарадваме любимите си хора, отговорът ще изплува.

_mg_7185

След Коледа, идва и следващият празник – Нова Година. С приключването на всяка календарна година, почти всеки от нас обича да си прави равносметка какво е постигнал, съответно и какво иска да постигне през идната година. Обикновено си правим табло на желанията или си ги записваме на едно листче, както правих аз, но щом се върнем към обичайното ни ежедневие, повечето от нас, бързо забравят за въпросните листчета или табла. Истината е, че за да постигнеш нещо ново, особено, ако е голямо, в повечето случаи, трябва да се откажеш от нещо старо, било то паразитен навик, вредна храна или неблагоприятни отношения, професионални или лични. Задължително е извършване на последователни действия в новата посока, в която искаш да вървиш, упорито, без да се отказваш дори и за миг. Някои хора знаят какво трябва да направят и колко ще им струва това, защото винаги плащаме цена, за това, което искаме да постигнем. Други нямат и представа. Но дори и силно да искаме новото нещо, защо се спираме, защо се саботираме и не предриемаме промяна?

_mg_7732

Това, което ме подтикна мен, да направя драстична промяна на заобикалящата ме действителност бяха негативни събития, които следваха едно след друго и се озовах в омагьосан кръг, който традиционния ми начин на живот не можеше да надвие. Имах избор – да се предам, да се самосъжалявам и всичко да продължи както е било или да бъда силна, да се изправя на крака и да променя заобикалящата ме действителност, каквото и да ми струва. Истината е, че хората, които биха предприели действия за промяна, без да се намират в някакаква подобна ситуация, са малко. Обикновено трябва да ударим дъното, за да предприемем някакво действие, различно от обичайното. Много по-лесно да продължиш живота си със старите навици и привички, отколкото да излезнеш от зоната си на комфорт и да тръгнеш по непознат път, който не е ясно къде ще те отведе и дали въобще ще успееш да постигнеш това, което искаш. А още по-страшно е, когато го правиш сам и нямаш подкрепата на близките и приятелите си. Само хората минали по този път могат да кажат какво им е струвало да извървят предизвикателството до край, от колко хора не са получили подкрепа. Много пъти съм се чувствала неразбрана, дори и от близки приятели и има моменти, в които все още е така. Не е лесно, но си заслужава, усилията се възнаграждават, животът се променя, целите се постигат.

Не чакайте да стигнете дъното. Направете крачка към по-добро и позитивно начало! Бъдете най-добрата версия на себе си всеки ден! На всеки един от вас пожелавам смелост, за да тръгнете по пътя на мечтите си, вяра, за да не се отказвате каквото и да се случва и упоритост, защото без нея целта ще остане само цел.

Бъдете здрави, обичани и усетете магията на Коледа! Прекрасни празници!

С обич, Криси