Как започна всичко?

Здравейте! Аз се казвам Кристина Ликова и съм фотограф. Ще ви разкажа накратно моята история или как животът ми се промени, след като тръгнах по пътя на моето осъзнаване. Споделям ви и някои от първите ми фотографии, които не са съвсем перфектни, но носят положителен заряд.

Как започна всичко?

Забременях малко след като завърших университета, в период, в който нямах стабилна работа. Първото ми висше образование е на програмист, но знаех, че това не е моето призвание. Не се справях блестящо, така както някои от колегите ми, които очевидно обичаха професията си. По времето, по което бях студентка бяха много популярни икономическите специалности. Бях напът да се преквалифицирам в тази сфера, но дълбоко в себе си знаех, че не искам да бъда поредната икономистка.

Идеята да започна да се занимавам с фотография се роди, година след като дъщеря ми се появи на бял свят. Както се случва обикновено, малкият човек ме накара да направя равносметка на това, което съм постигнала до момента. Замислях се „Коя съм аз?”, „Какво искам да постигна в моя живот?”, „Кои са моите ценности?”. Търсих отговорите навсякъде. Обърнах се и към близките ми приятели, които ме познават най-добре, с молба да назоват кои са силни ми страни, според тях. Интересното беше, че всички ме свързват с творчески качества като: усет към цветовете, усет към детайли, афинитет към красотата. Идеята ми за фотографията беше налице, и най-накрая събрах смелост да я споделя с близките ми, след като една година беше стояла само в мислите ми.

1_3

Няколко месеца след тази първа крачка, вече държах в ръце първия си професионален фотоапарат. Изненада за мен беше, че веднага започнаха да се получават добри кадри. Разбира се, говоря за приятни, любителски кадри. Така започнах да чета усилено на темата. Два месеца след това започнах работа като продуктов фотограф в голяма пловдивска фирма. В началото учих много, не ми беше лесно. Това работно място ми помогна да изградя много важни и основни умения във фотографията, за което съм изключително благодарна. Благодаря съм за възможността да бъда част от екипа, за опита, за хората, които ми помагаха, докато бях там, за разбирането.

Година по-късно започнах да уча фотография в Художествената Академия. Все още се намирам в процеса. Ден след ден навлизам все повече в дебрите на изкуството. Откакто съм студентка там, ми се промени цялостното виждане за фотографията. Разбрах къде съм и какво искам да постигна. Знам и как да го постигна – с много труд и постоянство.

Уроци от живота

Всеки един от нас, ден след ден, прави малки избори в живота, на базата на своя опит и преживявания. Решенията, които взимах преди бяха на базата на това какво „трябва”, а не какво искам истински да направя. Но когато не си себе си, и природата се обръща срещу теб. Появи ми се автоимунно заболяване, което беше много ценен урок в живота ми. Промених начинът си на живот, начинът си на хранене, дори начинът, по който възприемам света. Затова днес съм благодарна, че съм минала по този път и съм стигнала дотук.

С малки стъпки започнах да работя за себе си и то професия, която обичам, и ме зарежда, и вдъхновява. С промяната на ежедневната реалност, се промени и животът ми. Сега не съм преуморена, въпреки че спя все толкова недостатъчно, имам всекидневни поводи за усмивка, развивам се ден след ден, така както ми се иска, мога осъзнато да се огледам наоколо и да взема решение, а не да правя механично едно и също всеки ден. Разбира се и здравето ми драстично се подобрява.

1_1
Защо и как реших да започна да работя на сводобна практика?

Всички знаем как минават дните ни, когато ходим на работа. В най-добрия случай, работно време от 9:00 до 18:00, два почивни дни. Но и всички жени знаем, че работният ни ден не приключва на работа, а ни чака още един такъв вкъщи. Всичко това, съчетано и с едно чувствително дете, което има нужда от внимание, се превърна в не особено печеливша комбинация. В този период и двете бяхме натоварени, липсвахме си, в резултат на което, дъщеря ми боледуваше често. Моята умора също си казваше думата и лесно се заразявах от нея. Сега, като фотограф на свободна практика се чувствам наистина удовлетворена от работата си. Разбира се, и самата тя се промени. Сега е здрава, забавлява се, майстори пакости, виждам я като спокойно и щастливо дете. Вечер я посрещам усмихната и заредена, прекарваме пълноценно време заедно, играем на игри, творим или просто се разхождаме. Отново, попадането в друга реалност, промени цялата ситуация.

Всичко това е прекрасно, но нямаше да е възможно, ако не беше съпругът ми. Той е човекът, който ме подкрепя в този труден момент и всеячески ми помага. Използвам възможността да му благодаря.

1_2
Начинът ми на работа

Това, което мога да предложа като начин на работа е ненатрапчивост, перфектционизъм, любов към това, което правя. Знам, че бих снимала дори и да не ми се плаща за това. Вярвам, че в това е магията. Обичаш ли работата си, не усещаш натоварването, а си щастлив от това, което създаваш. Вярвам също, че когато по пътя те водят ентусиазма и любовта, рано или късно, успехът е налице.

Защо ви разказвам всичко това?

Пожелавам на всеки да успее да намери баланса в живота си и да следва мечтите си. Мога да ви уверя, че този път не е гладък, нито лесен. Свързан е доста често с лишения, упоритост, работа, недоспиване 🙂 (понякога), пак упоритост. Но си заслужава. Причината да ви разкажа моята история е именно тази – да повярвате, че всичко е възможно. Постигането на хармония е нищо повече от това да полагаш усилията в правилната посока и по правилния начин. Всеки може стигне достигне целта си крачка по крачка, ден след ден.