Смиляна Захариева“ Изобилието не е материално!“

Представям ви Смиляна Захариева, народна певица, която последните месеци е популярна като най-силния глас в света. Имам щастието да я познавам от години. Първо останах впечатлена от това колко стойностен и сърцат човек е, а когато чух за първи път изпълнението й на Античния театър в Пловдив със 101 каба гайди, останах безмълвна и както повечето хора, се разплаках. Изключително съм щастлива, че съгласи да участва в интервюто и отдели време от натоварения си график, за да заснемем настоящата фотосесия. Приятно четене!

Последните месеци си популярна като най-силния глас в света. Откъде се роди любовта ти към музиката?

От детски години пея. Първата ми песен „Коньо Коньо“, ме научи майка ми. До сега е любимата ни семейна песен в дует с баща ми, който пее много хубаво. /По-късно песента записах и в албума си с Бай Дафо Трендафилов – „Родопски Чанове“/.
Гласът ми е смесица от този на родителите ми. Майка ми е с висок и пробивен глас, а баща ми с плътен и силен глас.

IMG_9113 small

Как реши да се занимаваш точно с народно пеене?

Отидох в Профсъюзния дом в Пловдив и се запознах с Анка Кушлева, която до последно беше моя вокален педагог. Представих се по детски: „Аз съм Смиляна. Искам да пея.“ Запях „Коньо, Коньо“. Хареса гласа ми, приличал на гласа на сестра й Радка Кушлева по звукоизвличане – развит гласов резонатор. Казваше, че с тази певчески данни мога да пея и опера. Курса й по пеене вече беше пълен. Записванията бяха приключили, но г-жа Кушлева ме взе в класа си. Летях, не ходих на уроци, за да пея.
Винаги ме кара да се усмихна спомена за новата песен. До спирката си пеех мелодията на песента и тъкмо да се кача в автобуса и забравях мелодията. Връщах се обратно. Показвах се леко на вратата, Кушлева леко ми засвирваше и запяваше на пианото, и аз тръгвах отново към спирката пеейки.
Родителите ми, дойдоха на последната класова среща/концерт. Тогава се запознаха и Анка Кушлева им съобщи за предстоящото кандидатстване в музикалното училище в с.Широка лъка. Родителите ми не бяха съгласни, заради отдалечеността от града и все пак 7–ми клас. Приеха ме в съревнование от 250 певици. Беше трудно, но и до момента го приемам като период на каляване. Школата на Широка лъка е както за израстване на професионалисти, така и за твърдост на характера.

А защо се наложи да прекъснеш музикалната си кариера?

Първото ми международно турне беше още като ученичка в Широка Лъка. Отново след конкурс – Париж, „Форум за правата на човека“, заедно с големите музиканти Теодосий Спасов , Йълдъз Ибрахимова, Ана- Мария Трайкова. По-късно продължих с хора на „Големите български гласове“. Харесвах турнетата с тях. Изявата беше на международни и престижни сцени. Аплодисменти, прожектори, бисове, но мисълта ми като нишка ме теглеше у дома. Бях създала семейство и една огромна сила ме притегляше – дъщеричката ми. Очаквах да се върна, да я прегърна . Броях дните, задрасквах и тези, които предстояха. Когато се върнах, тя – на 3 годинки не ме позна и се разплака. Това ме обърна!

IMG_9204 small

Как реши да се завърнеш към музиката след дългото прекъсване?

След 25 години прекъсване … Аз, не реших, то се случи сякаш само! Винаги в чужбина си намирам интересни акустични точки и си пея. Впечатлявам се от реакцията на чужденците на нашите песни. Този път не беше точка, а мистичния хълм „Тара“ в Ирландия. По време на Майсторския клас на Моника Балаян по нейно предложение, запях, в открито място без акустика, просто на полето. Сякаш имах тръба, гласа просто излизаше. Всички присъстващи направихме мистично кръщене, като оформихме жива осмица. Силно преживяване, течаха сълзи, беше стихия от емоции. Това силно впечатли и присъстващия екип от „Списание Осем“ и Ганета Сагова. Тях и Моника, определям като моите кръстници в завръщането ми. Още тогава заявиха желанието да напишат статия и филм за моето творчество. Разказах им, за смелия проект, който осъществих – Един глас със 101 каба гайди на Античен театър в Пловдив.
Идеята за статия и филм ескалира с неочакван развой. Най-напред имах щастието да бъде публикувана статия за мен в списание „Осем“, брой 09/2017 г.  бе озаглавена – „Жената с най-мощния глас на планетата“ – 130db. Последва филм, който заснехме в акустичната зала на Старосел, а по-късно и покана от Нова Телевизия за участие. Мястото беше Малката Базилика в Пловдив, там постигнах 131,7 db, неочаквано и за мен. Поканиха ме в НДК, за читателите на „Списание Осем“ . Там се случи нещо абсолютно различно, а именно доказателство за лечебното въздействие на гласа ми. Посредством аура камера се изследва аурата на доброволци. За една песен имаше промяна.

IMG_9207 small

Имаш стабилно семейство и дългогодишни отношения. Можеш ли да ни споделиш някоя тайна за щастлив дългогодишен брак?

Винаги съм мечтала за сцената и онова чувство, което се изпитва на нея. Имах доста спечелени конкурси. Побеждавах и можех. Никога не съм си представяла, че ще се появи нещо, за да ме отклони от моя творчески и музикален път. В живота си срещнах, Човек със златно сърце и ръка. Създадохме нещо по-силно от сцената – семейството.
Той познава на международно ниво спортната слава, като национален състезател по джудо. Познава чувството да побеждаваш. Винаги и до днес ме насърчава и подрепя във всичките ми действия. Обичаме да сме заедно навсякъде.

IMG_9102 small

Познавам и децата ти, и знам че са завършени и стойности хора. Какво е най-важно за възпитанието на едно дете според теб?

Колкото и мъчно да ми е било за музиката, сега съм доволна, че имах възможността да съм между тях, когато трябваше. Сцената нямаше да ми даде близоста ми с тях . Тя, Петя и Той, Димитър – упорити и търсещи млади хора. Образовани по свое желание с интересни професии. Тя е медицински химик и лекарствени средства, а той учи Национална сигурност и антитероризъм с доста школи на международно ниво с Айкидо Дан /черен колан/ в международната Айкидо федерация в Япония.

С теб се познаваме от курса на Моника Балаян „СмехоТерапия“. Защо започна да организираш тези курсове в Пловдив и каква е ползата от тях?

Всички хора имат своите трудни моменти. Пространството в туризма вече не ми даваше това, което исках. Дойде момента на изчерпването и рутината. Исках някаква промяна?! Бях чула за интересен курс „СмехоТерапия“ и не подозирах, какъв ключ ще открия. Бях се насочила към друг град, за да го посетя, когато видях, че ще го има и в Пловдив. Записах се! Странното беше, че моято първа СмехоТерапия беше ПлачоТерапия. Такива сълзи 8 дни, плач от сърце. Исках да го прекъсвам, защото ми даваше не веселие, а сълзи.
Курса свърши и се почувствах, че сякаш съм изгубила нещо. След време се записах за втори път отново на ниво 1. Тогава се натисна в мен бутона на смелост за действия. Взех решение, което отдавна обмислях.
Курса се появи отново в Пловдив, /отново ниво 1/, за мен ниво на победата. Записах се отново, сякаш нещо ме е подтиквало.
Същата позната тематика, но с това трето мое посещение разбрах по себе си, че този курс е извънредно мощен. Появи се медицински проблем. Срещи с онколози и хирурзи. Настояваха да отстранят тъкан. Исках да си дам време. Всяка вечер се забавлявах с едно от техниките от курса т.н. „Златен прашец“ и след година направих ЯМР – Нямаше и следа от тъканта.
Моника Балаян ме покани в екипа си. От тогава вече не броя колко пъти съм преминала ниво 1. Поставихме за Пловдив разнообразието от нейните курсове и тренинги – СмехоТерапия, Ниво 2, Ниво 3, Подладяване 1, 2. Пловдив вече има и клуб за срещи за личностно развитие.
Никога няма да забравя, как с теб се запознахме. Помня твоя преход, но помня важното, че ми се обади щастлива, че изследванията ти никога до момента не са били по- добри от тези след курса.Ето, за тези щастливи моменти с хората, продължавам да създавам условия за да се състоят срещите ни с Моника.

IMG_9176 small

Как успяваш да балансираш между личния и професионалния живот с толкова много дейности, с които се занимаваш?

Имах възможността да се развивам в нова посока – туризъм, компютри, изучаването на английски език. Влезнах в сферата като стихия, завладя ме, достигнах до администраторски международни системи. Работих усилено, забавлявах се, четях за дестинациите, където отиваха клиентите ми. Насочвах ги към интересни места в периода, когато отиват.

Откъде черпиш вдъхновение?

Всеки човек си има вътрешно моторче, което му дава стимул и активност за нови неща. Не можем да владеем времето, но „случайностите“ в живота могат да променят смисъла в нов ход и цел, стига да забележим и уловим това.

Какво е успехът за теб?

Да забелязваме и най-малките неща и да им се радваме. Успехът!? Може би, резултат от действия, постоянство и късмет. Нещата трябва да се случват с лекота.

IMG_9188 smal

Каква е тайната за проявата на изобилието в живота ни, според теб?

Изобилието не е материално! Когато, човек има финансово изобилие без да е положил знания и усилия за него, то ще е кратко. Никога няма да му е достатъчно, ще се бори, за да преследва нови и нови финансови цели, ще се увлече в преследването на различната ценност. Привлича около себе си различни хора с различни цели и това едва ли ще го направи щастлив.

Как успяваш да съхраниш женствеността си в напрегнатото ежедневие от безброй задачи?

Определям се за суетна. Не излизам без червило и лек грим. Така съм научила и дъщеря ми.
Жената трябва да се поддържа, за себе си и за партньора около нея.

IMG_9137 small

Разкажи ми за последните проекти, с които се занимаваш?

Интересен нов творчески път. Песента и звука и звъна с лечебна цел. Не съм подозирала, че ще направя подобна формула за възстановяване и релакс. След изследването за лечебното влияние на гласа ми, започнах да мисля в тази посока. Интересно за мен беше, че този вид проект се разрастваше и допълваше през съня ми. Сънувах, ставах, търсих в Google насоката и се натъквах на научни трудове – Академик Владимир Бехтерев, Петър Дънов, Андрей ….,чак до Питагор. Прочетох научно изследване за звъна като най-мощно средство за лечение и възстановяване.Прочетох, че всеки тон активира определен орган. Звън и тон, мощен звън ……. и така купих тонова редица от звънки чанове с дълго и продължително отзвучаване.Прочетох за музикалните интервали и тяхното скрито въздействие. Впечатляваше ме реакцията на хората,че когато пея настръхват и плачат. Предположих, че има връзка с вокалите, вибрацията, силата и резонанса.
Щастлива останах, когато прочетох, отново научно изследване, че всеки вокал има въздействие над определен орган и състоянието му. Така сътворих „Звън, интервали и вокал.
Вокал в пентатоника, не случайно! Още Питагор съставя този лад и го определя, че има лечебно въздействие.

Какво би ни казала за финал?

Харесва ми, че музиката се възприема вече и с другите й въздействащи качества.
Колко ли врати има за отваряне ?