Спаска Георгакева „Търсещия себе си човек винаги открива мисията в живота си“

Следващия човек на изкуството, който ще ви представя е Спаска Георгакева. Запознах се с нея, когато започнах да търся пътя към себе си. Освен, че е талантлива и е прекрасен професионалист, тя е много земен човек, приемащ хората такива, каквито са. Срещнахме се в нейното ателие, за да ви разкаже усещането си за живота и за пътя, който е извървяла, за да стигне до вътрешното си усещане за мир. Тя ще ви сподели и нещо изключително важно за цялото женско съсловие, а именно какво означава да бъдеш успешна жена. Насладете се на красотата й и вземете най-ценното за себе си от следващите редове!

Здравей, Спаска! Би ли се представила на аудиторията?
Здравей, Криси! Казвам се Спаска Георгакева и съм майстор на художествени тъкани и по-точно практикувам техниките мокро плъстене и иглонабиване на вълна.

Какво изработваш с тези техники?
Двете техники, с които се занимавам дават възможност да бъдат изработени широка гама от изделия, които имат приложения във всички сфери от живота. Като започнем от дрехи и аксесоари /шалове, шапки, рокли, палта, обувки, пантофи, чанти/, преминем през картини, пана, килими, одеала и възглавници до изработване на традиционни номадски жилища /юрти/ и завършим с техниката иглонабиване, която позволява да бъдат моделирани дори 3D фигури с помощта на специална игла, с която се работи.

IMG_3752 small
Как започна да се занимаваш с тези техники?
Щастлива съм и съм удовлетворена, че открих своя път и мисията в живота си. Благодарна съм за възможността да се докосна до магията на ЖИВАТА вълна. Винаги ще подчертавам и изписвам думата с главни букви, защото съдържа в корена си ЖИВ. Защото именно това ме накара да отворя сетивата си, да усетя и да почувствам истинските качества на тази феноменална материя.
Благодаря на моята първа учителка Руменка Михайлова за любовта и старанието, с което успя да запали огъня в мен през 2012г. на есенния панаир на занаятите в Стария град на Пловдив. Този огън ме свърза с майсторите от руската и украйнската школи. От всеки един от тях взех частица от неговото съвършенство и така създадох своя собствен стил на работа. И всеки един от тях в разговорите ни интерпретира българската поговорка „Занаят не се учи, занаят се краде“, а именно как тази благородна „кражба“ провокира у ученика развитие в творческия му път.
Страстта и жаждата за знания ме свързаха с майстори по иглонабиване в Холандия и Унгария. А непосредствено след това и с много възрастен майстор килимар в Адана /Турция/. След завръщането си от там 2015г. Занаятчийска камара Пловдив обяви пленер по плъсти, със задание – изработка на килим с мотиви от копривщенски плъстени килими. За мен беше истинско предизвикателство да се включа и да приложа наученото. Участието ми в планера ми донесе първото място и тази награда посветих на моя учител.
Опитът ме насочи и към другата ми страст да изучавам различните видове вълна – техните специфики – нежност, топлина и мекота; свиваемост; плътност на готовото изделие; съприкосновение с останалите естествени материи. Така заминах през 2016г. за Китай, и участвах във фестивала „Пътят на коприната“, където имах възможността да се запозная от извора с развитието на копринената индустрия от създаването й до наши дни и широкото приложение на двете материи – вълна и коприна във всички сфери от живота.
Така от един много прагматичен и логичен човек, който цял живот се е занимавал с математика и търговия, залитнах в хубавия смисъл на думата по това изкуство и съм много доволна, че направих тази крачка в живота си. Така неугасващо у мен се разгоря страстта към занаята и от хоби се превърна в професия.

IMG_3773 small
Какъв беше пътя на трансформация от хоби в професия?
Позицията, на която работих преди да се посветя на вълната беше много динамична и отговорна. Там бях ангажирана 24/7 без почивка и без време за себе си и личен живот. Този ритъм на работа беше съвсем нормален за мен до един момент, в който не си дадох реална сметка какво се случва с мен, със здравето ми и с живота ми. Получила първите познания от Руми, аз използвах всяка свободна минута да са занимавам с вълната. Това беше единствения ми отдушник и нещото, което ми даваше енергия. И така един ден се събудих с ясното съзнание, че искам да направя нещо за себе си. Напуснах работа и поех пътя, който вървя сега.

IMG_3857 small
Откъде намираш вдъхновение за работата си?
Всеки ден се старая да научавам нещо ново и да експериментирам. Това ми дава стимул да реализирам идеите, които имам. Не намирам спокойствие докато не видя крайния резултат във варианта, в който е бил замисълът ми.

Има ли моменти, в които не искаш да правиш това, което правиш, въпреки че обичаш работата си?
Не, не бих казала, че имам такива моменти. Единственото, което може да ме откаже е липсата на вдъхновение и това се дължи на лошо настроение. Много вярвам, че човек предава енергията си на всичко, което прави с ръцете си. Всичко е едно цяло и не може нещата да бъдат разделяни фрагментарно. Затова не работя когато съм в лошо настроение.

IMG_3807 small
Как балансираш между работата и личния си живот?
Трудно)) Все още не мога да намеря баланса. Това е една от целите ми в живота оттук нататък.

Какво е за теб изобилието?
На първо място мир и хармония със самата мен. Прекалено дълго време отделих на вътрешните борби и противоречия. Докато не приех себе си такава каквато съм и не осъзнах, че борбата води до нови такива предпоставки и ситуации, и че лекотата в следването на мечтите е следствие от постоянство, последователност и вяра. Уча се да оставам и да присъствам в живота си, да взема поуката от случващото ми се, да довършвам нещата докрай, защото разбрах, че постоянното търсене на нови и нови неща, оставя на заден план старите незавършени и това тегли много голяма част от енергията без дори да го осъзнаваме. Търпението и оставането в ситуацията ми дават много, за да вървя напред.

IMG_3874 small1
Според теб кой е преломния момент, в който изобилието започва да се проявява в живота на човек?
Когато се научим да живеем тук и сега, в настоящия момент. Без да се връщаме към миналото, защото там вече нищо не можем да променим и без да имаме очаквания за бъдещето. Да виждаме и да благодарим за всичко, което имаме в живота си и да не го приемаме за даденост. Да обръщаме внимание на малките неща, да пуснем любовта и радостта в живота си, да изразяваме и приемаме себе си и най-вече да не губим детското в нас.

Какво обичаше да правиш като малко дете?
Бели)), много обичах да шия дрехи на куклите, да измислям нови игри и правила за тях, да правя неща с ръцете си, да се занимавам с декорации. И двете ми баби бяха изключително сръчни жени. Едната се занимаваше с бродерия, а другата беше шивачка. Много обичах да стоя около тях, да питам и опитвам това, което те правеха /понякога тайничко доукрасявах, започнатото от тях:))

IMG_3912 small1
Можеш ли да кажеш, че децата проявяват талантите си в най-ранно детство?
Това, което носим като заложби в себе си рано или късно, под една или друга форма ще се прояви в живота ни, защото съм на мнение, че търсещия себе си човек винаги открива мисията в живота си. Децата са много истински и неподправени, родителите ако имат правилния поглед ще видят това в детето си и е важно да го подкрепят, без да проектират и изопачават върху него собствените си нереализирани мечти и таланти))

А какво е отношението ти към храната?
Вече много различно. Внимателно подбирам храната, избирам такива продукти, от които аз имам нужда, по възможност домашно производство. Научих се да слушам тялото си, да му давам количеството храна, която му е необходима.

IMG_3841 small
Кое най-запомнящото се пътуване в твоя живот и на какво те научи?
Тук пак ще разделя отговора на две части – най-хубавото ми пътуване е пътуването ми към себе си, което продължава вече 3 години. Най-хубавият път, който съм извървяла и за това съм изключително благодарна на мъжа до мен. Той беше причината и предпоставката, аз да тръгна по него. А другото най-вълнуващо пътуване е пътуването ми до Китай. То отново обогати пътя ми към себе си. Там се срещнах със съвсем различна култура от нашата, с коренно противоположни навици и привички, които ме научиха да приемам хората такива каквито са. Без да искаме да ги променяме, а просто да ги приемем. Защото монетата винаги има две страни. Всеки опит да наложим своята правота върху човек го променя. И дори да получим този нов образ той няма до ни донесе удовлетворение, защото това няма да е същия човек, който първоначално е влезнал в живота ни с качествата, които са ни привлекли.

Според теб какви качества трябва да притежава една успешна жена?
Жената трябва да е уверена, чувствена, осъзната, умееща да делегира, обичаща себе си и изпълнена с много любов и вяра към всичко, което иска да има в живота си. Това е сила, която се проявява чрез лекота, мекота, нежност, радост и онзи блясък и страст в очите, които я движат напред. Жената трябва да е успяла както в личен план и така и в професионален. Ако имаш неудовлетворение в една от сферите си на живот, това рефлектира върху другата, затова е добре да намерим този баланс. Щастлива съм и съм благодарна, че мнението ми за успяла жена сега е коренно различно от мнението ми за успяла жена преди – за жена успяла в кариерата – напориста, борбена, с всички мъжки качества. Този вариант НЕ работи и на мен ми трябваха 40 години да осъзная.

IMG_3820 small1

Ти участваш в множество фестивали. Би ли ни разказала повече за тях?

Вече 5 години участвам в специализирани издания и опита ме научи да подбирам много внимателно къде да участвам и къде не. На местата за ръчно творчество може да срещнеш много интересни хора. Имам предвид не само като автори, а и като посетители, които са много креативни и посещават подобни събития, за да търсят хора, които биха обогатили техния мироглед. От такива срещи се раждат прекрасни приятелства, бизнес партньорства и много красиви взаимоотношения между автор и клиент.

IMG_3837 small
Какъв е отзвукът от тях? Хората положително настроени ли са?
Този формат на представяне на ръчно творчество набира все по-голяма сила и това е много радващо. Хората преобръщат сетивата си за такъв тип изделия, защото това помага на човек да открие собствения си стил в облеклото, съчетаването с подходящи аксесоари, намирането на акцента в дома и работното пространство. Хубаво е всеки да си открие това, което му носи радост и запълва представите му за цялостност.

Над какви проекти работиш в момента?

Имам много проекти върху, които работя и както казах по-рано опитвам се да ги завършвам един по един, за да видят бял свят)). Не мога да бъда конкретна в представянето им, защото търпят трансформации до самия край)).

IMG_3802 small
Какво би ни казала за финал?
Вярвайте в себе си! Следвайте мечтите си, не се отказвайте дори да срещате големи трудности! Обичайте и приемайте хората около Вас. И нека мислите, думите и чувствата Ви винаги бъдат на една линия!