Сурва, сурва година

Днес ще ви разкажа за една запазена българска традиция, която се провежда в средата на януари. Сурва или Куда, както я наричат местните хора в град Съединение, се провежда всяка година 13.01 срещу 14.01. На този празник участват местните ергени, все още ученици. Празникът продължава цяла нощ за близките на момчетата, участници в Кудата, а на следващия ден (14.01) празнуват всички местни жители, включвайки се в традиционното хоро, което се играе най-напред от ергените сурвакари.
Сурва е много специален празник за местните хора. Приготовленията започват месец преди да се състои. Малки и големи, братя, сестри, баби, братовчеди, лели, се включват в приготовленията за празника и в обличането на ергените.
Самото обличане е цял ритуал. Разбира се, те са облечени с местна носия, която включва потури, пояс, червена вълнена блуза, бяла риза, пампурки, които се запиват за ризата, кърпа, която се намята на гърба и отново се зашива. Чорапите, които носят отново са червени, вълнени и момчетата обуват специални чизми. На главата си ергените носят черен калпак, с пришити цветни пера, бръшлян и снимка на любимата си.

IMG_2031

IMG_1977 copy

IMG_2044

IMG_2053

IMG_2065

IMG_1985

IMG_2076

IMG_2110

IMG_2149

IMG_2131

IMG_2139

За да придобиете по-добра представа за празника, ви представям едно стихотворение на поетесата Ана Петрункова, наречено „Сурва, сурва година“.

Стопанката на къщата, сащисана
шетане голямо край шутора,
гълчи го, този с бъкличката писана,
догоре пълна с върлата изгора:
-Минала ти е тебе и обеската!
От га вариш мисирката в стовнара?
От заран си се лепнал за калеската!
Какво ми чудо , божичко, докара!
Я хвърляй цепеница във огнището,
махни от тука коша с какалашки…

Одумкано е цялото землището
от тумби сурвакарски, па юнашки…
От съдове олекнала полицата,
Срамува се самотна на стената.
Под връшника пече се кървавицата,
Сахани пълни святкат на софрата…

А в собата, застлани, миндерлъците,
Във нови стръки тръпнат и се кискат,
и виковете стряскат бозалъците,
пенливо вино в менците се плиска…
Тук батьо си гласиха го сестриците,
Извезали кенарената риза,
Пампурки бели вшиха в огърлиците,
та таз с косата в двора да не влиза.
За здравето зашиха от червеното
и повечко е, та да е за всеки!
За берекета шиха от зеленото,
от синьото – така да е до веки!

И имаше пембено зарад стоката –
да се множи тя, зарад труд задружен.
Лилавото с вознишката дълбоката
го вшиха зарад поглед теменужен.
А жълтото го шиха зарад кемерите,
та да роси, роси роса златна
и сявга пълни тях да ги намерите,
годината ни да е благодатна…
И батю си проводиха с анкараните
във строя на една от много куди
и огледалце скриха из бръшляните,
та веди, самовили да прокуди…
В таз свята нощ, хептен по сурвакарската,
очакването тича по къщята.
До съмване е голямоконарската
гощавка, непозната по земята…

Притиснато в пезлюла веругалото
от рибици, наденици и бабек,
се мисли то досущ за огледалото
на имане конасрко – зимен набек!
Край него са момите пременените,
а то е Черен Петър на хорото,
за пъстри прашки хванал ги, засмените,
край явор, на поляна, сред селото…
С фризе сукнено и престилка свилена,
и тънка „панагюрка“ над къдрици,
събрала куп мераци и копнения,
пристъпи тя като кошута горска –
голямоконарката за сто Елени е
и нито за една одумка хорска!
И тънкаши тежки, бръчници надиплени
приииждат майки, баби, лели, чани –
да гледат, пременени и накипрени,
че нещо невидяно ще остане!

Бръшлян, варак, кауци астрасанени,
койла се вият като снежна хала,
звънятпаласки, огърлици шарени
са гордостта на всяка риза бяла…
По чизми жълти, навуща гайтанени
въздишат тъпаните във замая…
Силяхи пълни под елеците алени,
момците пеят песента, оная,
за Дунав, още за конете белите,
за вричане, за вярност, за земята…

То сън ли бе! О, сън на изгладнелите,
отлитнал вихър де ни още мята…

15.01.96

IMG_2754

IMG_2764

IMG_2630

IMG_2746

IMG_2723

IMG_2699

IMG_2686

IMG_2663

IMG_2659

IMG_2653

IMG_2633

IMG_2582

IMG_2601

IMG_2605

IMG_2615

Тази година имах честа да се докосна до приготовленията за празника, за което съм изключително благодарна на водача на Кудата – Симеон Тарпанлийски и цялото му семейство. Във фотографиите, участва и малкия Александър, който също беше ентусиазиран участник в Кудата. Благодарение на тях, днес имам възможността да ви разкажа за приготовленията на празника, чрез фотографиите, които специално заснех. Последните фотографии, приложени в статията са от традиционното хоро, което се играе включва цялото население на град Съединение, водени от сурвакарите.